Кеворкян: Държавата се овладява без много шум, а кръвта й бива изсмукана
От Facebook профила и блога на журналиста Кеворк Кеворкян
ЗАД СЕЛФИТО НА МИНИСТЪРА
След нелепата му демонстрация на ексхибиционизъм – за благополучие, нравствен - мнозина считат, че единственият виновник е министърът на културата.
Но не са прави – всичко се дължи на извратеността, с която ПростоКирчо сортира фрагментите си.
„ Колкото – толкоз “ – това е неговият принцип, като доста постоянно „ толкоз “ е равно на нула.
Бъди незнаен, бъди неосъществен, с мизерни благоприятни условия, само че подготвен да участваш в потопяването на една страна – Кирчо ще те хареса.
Може още да киснеш на някакъв безстопанствен паркинг – по този начин ти наподобява личният ти живот – само че Кирчо те наема.
Дори Господ не знае, за какво го прави.
Така към този момент те трансформира в косвена жертва на огромната игра, крайната цел на която единствено той знае.
Всъщност, простокирчовите косвени жертви са доста повече – над половин милион души, които са дали своят вот за него на последните парламентарни избори – общо взето, поради трапчинката на брадичката му, която го прави някакво почти копие на Джон Траволта –
по-скоро на оня от „ Треска в събота вечер “, в сравнение с героя му от „ Лице назаем “.
Това си е същинско знамение – Кирчо взема властта поради една нищо и никаква трапчинка.
Три месеца по-късно, косвените жертви към този момент се усещат като същински жертви.
Те стават все по-гневни, и от ден на ден се нуждаят от един противоположен бартер: ето ти трапчинката и се разкарай от главите ни.
Тази вероятност обаче въобще не тревожи нашия Джони – той би се стреснал, единствено в случай че баламите научат нещо за същинския му план.
Той самият нищо значително не им е казвал – нито преди изборите, нито по-късно, единствено им е навирал в очите проклетата трапчинка, те гласоподават поради нея.
Майната им, щом са толкоз гламави.
Между другото, има хора, които са уверени, че и машините, с които се гласуваше, също са били впечатлени от въпросната трапчинка, тя ги разсейвала и не били напълно прецизни, когато отчитали резултатите на останалите претенденти. Както и да е.
В последна сметка, баламите даже и до момента не подозират, че властта отегчава Джони с разпоредбите си и най-много с това, че непрестанно би трябвало да приказва нещо – и то на някакъв език, от който той се плаши.
За него е значима единствено думата deal/сделка, тя му е задоволителна.
Освен това, мнозина към този момент смъртно са му досадили с претенциите си към него, с укорителните погледи, които му хвърлят, изключително непоносим е президента – всички са уверени, че той е жертва на Джони.
Тия хора не са ли наясно, че политиката е чейнч бюро, печели оня, който обменя най-сръчно. Джони не се усеща отговорен, че е от тима на сръчните.
Дори противоположното: счита се за косвена жертва – и той – на прекомерните условия към него.
А министърът-ексхибиционист продължава да е слисан от поста, който Кирчо му разпорежда.
Идва от нищото, а в този момент би трябвало да стопанисва духовните пространства на цяла страна.
Трябва да поддържа връзка с духовните й първенци, а множеството от тях даже не познава.
Да, ремонтирал е едно селско читалище, само че този актив му дава право да стане началник на строителна компания, нищо повече.
Но министър на културата?
Залива го мощна вълна от боязън.
Огромният му кабинет го кара да се усеща като нахалник, като че ли е присвоил нещо непознато – а то си е и тъкмо по този начин.
Пресметнал ли е всичко това перде Кирчо – и какво е замислил?
Той се домъква тук с подготвен собствен екип, с цел да намекне, че локалните туземци за нищо не стават.
Но и в неговият „ А “ тим, както той назовава своите пришълци, има много несретници, тяхното предопределение е да притеглят вниманието на публиката с дребни кавги.
За да може същинският екип, „ Бандата на Оушън “, да работи бързо и ефикасно – Лорер с парите от Европа, Асен с Банката за развиване, Гюров с Централната банка, с цел да обезпечи един-два банкови лиценза.
Всички дружно - с разпределянето на българските планове, включени в Плана за възобновяване – които и до момента остават загадка за публиката.
Мил поздрав на румънчето Кьовеши – и триумф в битката с корупцията.
Парите скоро ще тръгнат към Мрежата от подобаващи компании.
Това е същинска гражданска война, по-ефикасна от болшевишката – ще бъде изсмукана кръвта на една страна, тя ще бъде овладяна без доста звук.
След като си уреди място в историята на най-налудните изповеди, ПростоНаско в допълнение се самокастрира с някои изявленията.
Впрочем, ПростоНаско се назова самият министър и остави усещането, че клонирането на ПростоКиро в други „ простовци “ е премислена интервенция, с цел да се разтовари премиера от прозвището си – представете си, какъв ще е резултата, в случай че и останалите хубавци от „ А “ тима стартират да „ опростяват “.
Между другото, какво ли стана с простодушното момиче, което изстена в парламентарната зала това „ ПростоКиро “ и вечно свърза „ продължаващите да се трансформират “ с това название.
То към този момент е като неизтриваемото мастило, с което служителите на реда маркират мръсните пари.
Самото видео/селфи на ПростоНаско не е толкоз скандално, колкото се твърди.
Постните излияния на един постен човек, попаднал в неуместно за него място – даже можем да повярваме на едно от интервютата на ПростоМинистъра, в което той споделя прочувственото си положение по време на селфито: слънцето залязвало, а това постоянно разсънва горест, бил самичък, никой не се сетил да донесе най-малко една кутия бонбони, непоносими скръндзи, какво остава да те почерпят един джойнт, свиди им се даже един фас и прочие
Може и да мине това пояснение.
Само че, има един издайнически миг във видеото/селфито: в кабинета, където натъгуваният от самота министър сякаш в усамотение се изповядва пред телефона си, има още някой.
Към него поглежда ПростоНаско, когато стартира с неверния крайник едно изречение – само че се усмихва към някого, поправя се и продължава.
„ И давам обещание, че ще го върша и ще Гражданско отделение про… - тук ПростоНаско запецва, поглежда към някого, усмихва се и довършва - … и ще продължа да Гражданско отделение върша “.
Това „ го “ е причина да се поправи – дреболия, обаче напълно естествена/присъща за езиковия стандарт на ПростоКиро.
И, въпреки всичко, кой е непознатият в кабинета?
Подозренията, че министърът е „ напушен “ нямат изключително значение.
Той е шашардисан/напушен още от мига, в който ПростоКиро го подкарва към лобното му място.
Трябва да е бил смачкан, когато е схванал, че даже и културата в тази страна може да бъде подхвърляна като всичко останало – щом я оставят в ръцете му.
И ще бъде унижавана, до момента в който най-после бъде прибрана по благосклонност в някой сиромашки подслон – в случай че се откри подобен, несъмнено.
Тъй или другояче, упражнението със селфито си е коствало напъните – то самото, а и реакциите на аркашките от културата ще притеглят за известно време вниманието на публиката и ще я разсейват от други значими проблеми, в които кирчовци шляпат без триумф.
Културата ще си остане заметена под килима.
Нищо, че в идващото си видео ПростоНаско добродушно изяснява, какъв брой още пари са отпуснати за нея.
Но не парите са значими сега.
А Духът.
Но и той е косвена жертва.
В кой ли подслон се е сврял?
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
ЗАД СЕЛФИТО НА МИНИСТЪРА
След нелепата му демонстрация на ексхибиционизъм – за благополучие, нравствен - мнозина считат, че единственият виновник е министърът на културата.
Но не са прави – всичко се дължи на извратеността, с която ПростоКирчо сортира фрагментите си.
„ Колкото – толкоз “ – това е неговият принцип, като доста постоянно „ толкоз “ е равно на нула.
Бъди незнаен, бъди неосъществен, с мизерни благоприятни условия, само че подготвен да участваш в потопяването на една страна – Кирчо ще те хареса.
Може още да киснеш на някакъв безстопанствен паркинг – по този начин ти наподобява личният ти живот – само че Кирчо те наема.
Дори Господ не знае, за какво го прави.
Така към този момент те трансформира в косвена жертва на огромната игра, крайната цел на която единствено той знае.
Всъщност, простокирчовите косвени жертви са доста повече – над половин милион души, които са дали своят вот за него на последните парламентарни избори – общо взето, поради трапчинката на брадичката му, която го прави някакво почти копие на Джон Траволта –
по-скоро на оня от „ Треска в събота вечер “, в сравнение с героя му от „ Лице назаем “.
Това си е същинско знамение – Кирчо взема властта поради една нищо и никаква трапчинка.
Три месеца по-късно, косвените жертви към този момент се усещат като същински жертви.
Те стават все по-гневни, и от ден на ден се нуждаят от един противоположен бартер: ето ти трапчинката и се разкарай от главите ни.
Тази вероятност обаче въобще не тревожи нашия Джони – той би се стреснал, единствено в случай че баламите научат нещо за същинския му план.
Той самият нищо значително не им е казвал – нито преди изборите, нито по-късно, единствено им е навирал в очите проклетата трапчинка, те гласоподават поради нея.
Майната им, щом са толкоз гламави.
Между другото, има хора, които са уверени, че и машините, с които се гласуваше, също са били впечатлени от въпросната трапчинка, тя ги разсейвала и не били напълно прецизни, когато отчитали резултатите на останалите претенденти. Както и да е.
В последна сметка, баламите даже и до момента не подозират, че властта отегчава Джони с разпоредбите си и най-много с това, че непрестанно би трябвало да приказва нещо – и то на някакъв език, от който той се плаши.
За него е значима единствено думата deal/сделка, тя му е задоволителна.
Освен това, мнозина към този момент смъртно са му досадили с претенциите си към него, с укорителните погледи, които му хвърлят, изключително непоносим е президента – всички са уверени, че той е жертва на Джони.
Тия хора не са ли наясно, че политиката е чейнч бюро, печели оня, който обменя най-сръчно. Джони не се усеща отговорен, че е от тима на сръчните.
Дори противоположното: счита се за косвена жертва – и той – на прекомерните условия към него.
А министърът-ексхибиционист продължава да е слисан от поста, който Кирчо му разпорежда.
Идва от нищото, а в този момент би трябвало да стопанисва духовните пространства на цяла страна.
Трябва да поддържа връзка с духовните й първенци, а множеството от тях даже не познава.
Да, ремонтирал е едно селско читалище, само че този актив му дава право да стане началник на строителна компания, нищо повече.
Но министър на културата?
Залива го мощна вълна от боязън.
Огромният му кабинет го кара да се усеща като нахалник, като че ли е присвоил нещо непознато – а то си е и тъкмо по този начин.
Пресметнал ли е всичко това перде Кирчо – и какво е замислил?
Той се домъква тук с подготвен собствен екип, с цел да намекне, че локалните туземци за нищо не стават.
Но и в неговият „ А “ тим, както той назовава своите пришълци, има много несретници, тяхното предопределение е да притеглят вниманието на публиката с дребни кавги.
За да може същинският екип, „ Бандата на Оушън “, да работи бързо и ефикасно – Лорер с парите от Европа, Асен с Банката за развиване, Гюров с Централната банка, с цел да обезпечи един-два банкови лиценза.
Всички дружно - с разпределянето на българските планове, включени в Плана за възобновяване – които и до момента остават загадка за публиката.
Мил поздрав на румънчето Кьовеши – и триумф в битката с корупцията.
Парите скоро ще тръгнат към Мрежата от подобаващи компании.
Това е същинска гражданска война, по-ефикасна от болшевишката – ще бъде изсмукана кръвта на една страна, тя ще бъде овладяна без доста звук.
След като си уреди място в историята на най-налудните изповеди, ПростоНаско в допълнение се самокастрира с някои изявленията.
Впрочем, ПростоНаско се назова самият министър и остави усещането, че клонирането на ПростоКиро в други „ простовци “ е премислена интервенция, с цел да се разтовари премиера от прозвището си – представете си, какъв ще е резултата, в случай че и останалите хубавци от „ А “ тима стартират да „ опростяват “.
Между другото, какво ли стана с простодушното момиче, което изстена в парламентарната зала това „ ПростоКиро “ и вечно свърза „ продължаващите да се трансформират “ с това название.
То към този момент е като неизтриваемото мастило, с което служителите на реда маркират мръсните пари.
Самото видео/селфи на ПростоНаско не е толкоз скандално, колкото се твърди.
Постните излияния на един постен човек, попаднал в неуместно за него място – даже можем да повярваме на едно от интервютата на ПростоМинистъра, в което той споделя прочувственото си положение по време на селфито: слънцето залязвало, а това постоянно разсънва горест, бил самичък, никой не се сетил да донесе най-малко една кутия бонбони, непоносими скръндзи, какво остава да те почерпят един джойнт, свиди им се даже един фас и прочие
Може и да мине това пояснение.
Само че, има един издайнически миг във видеото/селфито: в кабинета, където натъгуваният от самота министър сякаш в усамотение се изповядва пред телефона си, има още някой.
Към него поглежда ПростоНаско, когато стартира с неверния крайник едно изречение – само че се усмихва към някого, поправя се и продължава.
„ И давам обещание, че ще го върша и ще Гражданско отделение про… - тук ПростоНаско запецва, поглежда към някого, усмихва се и довършва - … и ще продължа да Гражданско отделение върша “.
Това „ го “ е причина да се поправи – дреболия, обаче напълно естествена/присъща за езиковия стандарт на ПростоКиро.
И, въпреки всичко, кой е непознатият в кабинета?
Подозренията, че министърът е „ напушен “ нямат изключително значение.
Той е шашардисан/напушен още от мига, в който ПростоКиро го подкарва към лобното му място.
Трябва да е бил смачкан, когато е схванал, че даже и културата в тази страна може да бъде подхвърляна като всичко останало – щом я оставят в ръцете му.
И ще бъде унижавана, до момента в който най-после бъде прибрана по благосклонност в някой сиромашки подслон – в случай че се откри подобен, несъмнено.
Тъй или другояче, упражнението със селфито си е коствало напъните – то самото, а и реакциите на аркашките от културата ще притеглят за известно време вниманието на публиката и ще я разсейват от други значими проблеми, в които кирчовци шляпат без триумф.
Културата ще си остане заметена под килима.
Нищо, че в идващото си видео ПростоНаско добродушно изяснява, какъв брой още пари са отпуснати за нея.
Но не парите са значими сега.
А Духът.
Но и той е косвена жертва.
В кой ли подслон се е сврял?
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ